Следвайте Гласове в ТелеграмНе е само до непоканените депутати. Също като

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Не е единствено до непоканените депутати. Също като комунистите и евроатлантиците протягат ръка на православието

Мнозина чуха за скандалния пропуск на Министерство на защитата да предложения народни представители на ритуала по освещаване на бойните флагове по случай Богоявление пред храм-паметника „ Св. Александър Невски “. Колцина обаче видяха, че церемонията не беше отразена директно по нито една от малките екрани ни. Нито като цялата, нито с директно включване за няколко минути. Нито държавната Българска национална телевизия, нито частните малките екрани, нито даже Военният ефирен канал. За него се допуска, че това е централното събитие във въпросния ден и да го подмине е като публицист да пренебрегва главната вест в ресора си. 

Това не е инцидентно и има своето пояснение, а точно, че православието се трансформира в бодил в очите и на първенците по евроатлантизъм, които през днешния ден ръководят страната ни.

Преди няколко месеца из журналистическите среди плъзна слух, че на сътрудниците във Военния ефирен канал е неразрешено да отразяват църковни ритуали. Официалното пояснение беше, че би трябвало да се центрира тематиката за войнството и то да получава съществена доза внимание, до момента в който църковно-религиозният аспект играе поддържаща роля и би трябвало да му се отделя внимание като на такава. 

Колко по-централна роля може да се даде на българската армия в един обред по освещаване на знамената от това изобщо да не се отрази. Мисията изпълнена. В уеб страницата на Военния информативен център има репортаж от водосвета с дълготрайност 3:42 минути. В тях на изявлението на президента и висш главнокомандващ се отделят осем секунди, на военния министър Тодор Тагарев пет пъти повече, а на началника на защитата адмирал Евтимов – седем пъти повече. Толкова – едно видео за събитие, което ще се случи чак следващата година и то в интернет, без телевизионно лъчение. 

И това не трябва да ни изненадва. Само преди четири месеца една от дамите, помагащи в катедралния храм „ Св. Александър Невски “, беше набедена за съветски сътрудник, взел участие в дейното мероприятие по омаскаряване на високопоставения чиновник във военното министерство Мустафа Емин. Широката общност нямаше да научи за съществуването на пенсионерката Неда Диманова, която с изключение на в храм-паметника работи и като здравна сестра в „ Пирогов “ и с куража си сложи на място един самозабравил се политик, трудоустроен във военното министерство по неразбираемо какви заслуги. Жената, която алармира, че индивидът пробва да строява цяла болница, с цел да получи детето му грижата, която той чака в периодите, в които той чака, беше изкарана съветски сътрудник, заловен, или формирал русофилските си възгледи си точно в лоното на православието. 

Към днешна дата всички следи за обвиняванията, че е съветски сътрудник и изказвания, че заварката е станала в просмуканата с просъветска носталгия, изпълнена с съветски сътрудници Българска православна черква, са заличени от експертите по онлайн известност и оптимизация при търсачките. Налице са единствено публикациите в нейна отбрана. Паметта обаче остава. Също както се помни и напънът на един началник от Военния информативен център, звеното, което управлява ВТК и вестник „ Българска войска “, да възмути обществото, че съветската организация РИА Новости има сътрудник в „ Пирогов “.

Това, което публиката не видя, или по-точно не чу от неизлъчването на целия обред е приветствието на Негово Светейшество патриарх Неофит. В него се споделя, че с победа се благословят тези армии, които не правят експанзия, а пазят териториалната целокупност на страните и народите си. От цялото му изявление не открих нищо друго, което би могло да подразни днешните евроатлантици с изключение на имплицитния боязън, че такива думи внушават самоограничение от експанзионистични задачи.

Разбира се, налице е общата нетърпимост на днешните водачи към вярата. Заради съпротивата й по отношение на джендър идеологията. Заради позициите по отношение на автокефалността на македонската черква, поради отношението на една или друга православна черква по отношение на войната в Украйна. Геополитиката стигна до там, че така наречен „ групов Запад “ заложи на вселенския патриарх като средство за пробутване на по-модерни разбирания и уединяване на въздействието на съветската патриаршия. А в страните, където поместните църкви не са съгласни с линията на вселенския патриарх, те просто би трябвало да се слагат на мястото им. 

Помнят се въпросите на сътрудници от умнокрасивите медии за какво патриархът стои пред парламентарната банка, когато се конституира ново Народно заседание. Негодуванието против богоявленското скачне за кръста не подлага на критика комплексарското струпване на дивотия или общата халтура, която съпровожда мероприятията. Вместо това пробва да показа самото религиозно прекарване като инициация в нещо примитивно (вижте публикацията на Александър Андреев за „ Дойче Веле “ „ А те не престават да скачат “).

Фокусирането на масите върху първокласния живот на един или различен епископ, заиграването на духовниците с властта и впрочем щеше да е оздравително, в случай че се повдигаше регулярно като отвращение на миряните, само че тематиката набира сили единствено през юни, когато православната ни черква се изкаже срещу гей парада. 

Показването на най-лошите страни на православния ни хайлайф не цели неговото реформиране, а изцяло компрометиране и подкопаване на доверието в църквата като институция, което не би трябвало да ни изненадва. Когато на обществото би трябвало да му се наложи нещо непознато, усилието неизбежно минава през отменяне на традициите и техните носители. 

Кенсъл културата, зародила се в Съединени американски щати, трансформирала отношението към президента Удроу Уилсън, конфедеративния военачалник Лий, създатели и актьори, се просмука и в България. У нас политици, които не могат да предложат нито едно практично решение за възстановяване на живота на хората, се крият зад измислени интернационалните самопризнания и посочването на врагове, където ги няма. Вече може би имаме нова Конституция, най-малко в случай че Конституционен съд не я спре. Паметникът на Съветската войска, именуван МОЧА го няма. Някаква качествена смяна произлезе ли за животите ни. Тези, които сходно на премиера Денков, чиито сърца се свивали като видят съветския автоматчик, гледащ към Софийския университет, ще стартират ли в този момент интелектуален, честен, или предприемачески полет? Или ще се оправдават, че не се реализира целият проект най-много – Трети март да бъде заменен като народен празник с 24 май. 

Зад тези културни войни обаче стои опитът на хора, чието его опира в небесата да слагат себе си в центъра на институциите, които управляват. 

Обграждайки се с калинки, военният министър Тагарев трансформира ръководеното от него ведомство в бащиния. Вместо да потърси някой зрял шпионин, умел полеви пълководец с следващи специализации в западни военни академии (всички, които сме служили този век, познаваме най-малко по няколко такива почтени офицери от поделенията ни), Тагарев си назначи за консултант човек, който към момента не е приключил магистратурата си по национална сигурност, нямащ никакъв опит във военната сфера и който сподели, че даже при няколко капки кръв на челото на сина си може да загуби равновесие. 

В такова море от незначителност, министърът се трансформира в единствен генератор на хрумвания за развиването на армията, определящ кой е зложелател и по какъв начин да постъпваме по отношение на него. Закупуването на морално остарели бойни машини за пехотата, което се завърши под негово управление, е показателно що за рационализация следва във въоръжените ни сили. 

Крещящо се натрапва споменът по какъв начин през 2003 година, когато за първи път се заприказва за рационализация на въоръжените сили, не различен, а точно „ Капитал “ ни образоваха какво съставляват стратегиите за индустриално съдействие и офсет. При тях доставчикът, получавайки доста пари за произвеждане на самолетите или корабите, или транспортните машини на пехотата открива фабрика за съставни елементи, или разпорежда на локален производител доставката на части, като по този метод най-малко 20% от цената на договорката се влагат в българската стопанска система. 

Днес с изключение на моралната обезценка на новите машини още преди да сме ги получили, няма да има и офсет. Тагарев обаче се крие зад мантрата, че за първи път в най-новата ни история сухопътните войски са пред толкоз огромна доставка и не разрешава дума да се отвори за това какъв брой по-добра договорка можеше да се реализира. 

Точно в тази среда, един служител пропуща да предложения народните представители на ритуала по освещаването на знамената. Ако самичък по себе си този гаф не беше признак за нещо по-голямо, можеше да мине като следващ образец за насърчаваната незначителност във военното министерство и единствено толкоз. Гафът обаче обслужва акцията по основаване на димна завеса и прикриването на надалеч по-дълбоки и по-сериозни проблеми в системата на защитата, за които рядко се обелва дума.